Рани: Защо ги ближем?

Близането на рани е инстинктивна реакция след кожно нараняване при множество висши животни – котки, кучета, гризачи и примати, включително и при човека. Това поведение, странно на пръв поглед е любопитен биологичен механизъм за самолечение и самозащита.

Самолечение – понеже в слюнката се съдържат достатъчни количества от тъканния фактор тромбопластин – протеин, намиращ се в подендотелните тъкани и левкоцитите. Този протеин промотира и стимулира кръвосъсирването, затварянето на рани и по-бързото им зарастване.

В човешката слюнка се съдържат още аналгетикът (обезболяващо средство) опиорфин, както и трансформиращият растежен фактор-алфа – TGF-α. Той стимулира растежа и развитието на епидермалните клетки и синтезирането на противомикробни пептиди.

Разковничето обаче се крие в защитната функция на този тип поведение – тя се дължи на ензима мурамидаза или лизозим. Този ензим притежава ясно изразени антимикробни свойства и е силен помощник на вродената имунна защита. Като ензим лизозимът е гликозидна хидролаза, която катализира хидролизата на 1-4-бета-връзките между Н-ацетилмурамовата киселина и Н-ацетил-Д-глюкозамина.

Тези две съединения са главни градивни единици на пептидогликаните – полимерните съединения, изграждащи стените на бактериалнитите организми – неспособността им да поддържат структурната цялост на бактерията в присъствието на лизозим оставят нашествениците уязвими и беззащитни.

Още по темата за раните и тяхното близане може да прочетете в Puls.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.